За именниците
та дори да се казва Иван!”
В студентската ми квартира –
романтична мансарда
на стар бургаски таван,
за миг дъхът ми спира,
докато си мисля как
ще сваляме „гарда”
с милия ми, сладък Иван –
голям сърдечен мерак.
Намръщен, обезсърчен
/на изпитите – зъл късмет
му удариха балтия/
завръща се от бачкане уморен.
Пък другото... си е наред
след третата Сливенска ракия.
Всички сочат ме с пръст –
погледнете я тая,
и се смеят във длан,
и хихикат прикрито,
че се влача с Иван,
но горките не знаят
жадна съм си за „кръст”,
не е зле и с парите.
Нищо нека се смеят,
ще преглътна с усмивка
този врящ интригантски казан.
Да се радвам умея
и съм си щастливка –
все още се влача с Иван!
Честито на именниците, включително и на кмета!
05.01.2007 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
но име като Стоян звучи по-хармонично
Благодаря!