Не проскубвай коси, когато се молиш, щом женското в тебе зове. Не викай, не падай по път от неволи. Повярвай си, ако някой от тебе краде... И вярвай до сетния дъх, когато животът се къса от гняв. Като монах, отрекъл разгулства и плът, прелисти се сама, вместо оня непознат... И вместо вятъра крещи за тебе, като птицата отрасла сама... Като жената кълни подлото време, че взело е толкова много от теб за света... И името мъжко наум заради него мълви, защото никой не може да обича отвъд... А ласките, пропилени през сълзи, кълни, и мислите грешни сложи настрана, тихо във кът. И в съня отново за теб се моли, за детето вечно, отрасло в илюзии и за майката, дето отнесена от толкоз сълзи, в спомен прегърнала е нечии, други мечти... И жената в тебе не гледай, ако можеш сляпо я спри. Убий я с нож или черна кама, задето е толкоз силна и от болка обична, задето от век на век прелита сама, задето от човека тя е най-човечна... И заспивай тихо, в прохладните нощи и наум за жената в тебе молитви реди, и викай сред мъжките ласки още... и още. Чуваш ли оная, вечната истина, че в минута на страст ти си още повече ничия!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.