Не проскубвай коси, когато се молиш,
щом женското в тебе зове.
Не викай, не падай по път от неволи.
Повярвай си, ако някой от тебе краде...
И вярвай до сетния дъх,
когато животът се къса от гняв.
Като монах, отрекъл разгулства и плът,
прелисти се сама, вместо оня непознат...
И вместо вятъра крещи за тебе,
като птицата отрасла сама...
Като жената кълни подлото време,
че взело е толкова много от теб за света... ...