За малко си помислих...
За малко
си помислих,
че си моя дом
и в теб
е настанен
покоя.
Безкраен,
съкровен,
надежден
и мечтан,
че щом си тук
това е рая...
За малко
си помислих,
че си моя дом,
но после те видях
голям и пълен
с тъга,
проблеми,
страхове
безброй...
За малко
си помислих... ,
но коя съм аз?
Сега,
отново
съм бездомна
с ключ,
но пред
бронирана врата
коя съм аз,
за да отворя?
си помислих,
че си моя дом
и в теб
е настанен
покоя.
Безкраен,
съкровен,
надежден
и мечтан,
че щом си тук
това е рая...
За малко
си помислих,
че си моя дом,
но после те видях
голям и пълен
с тъга,
проблеми,
страхове
безброй...
За малко
си помислих... ,
но коя съм аз?
Сега,
отново
съм бездомна
с ключ,
но пред
бронирана врата
коя съм аз,
за да отворя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени
поздрави!
