... за малкото ми братче
Когато нещата загрубеят и всичко сякаш е изгубено,
потърси ме, погледни ме,
ще се усмихна непринудено.
Когато надеждата я няма
и ти вървиш към бездната на Ада,
аз няма да остана, няма.
Аз ще те прегърна и ще моля злото за пощада.
Когато ангелите черни появят се от небитието,
аз ще се сражавам с тях жестоко, дълго,
но няма да им дам да убият в теб детето.
Ще целувам твоето чело, ще те пазя, докато не изсъхне мойта плът,
не защото трябва, не защото си ми брат, а защото си ми скъп.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радимира Йорданова Всички права запазени
