20.10.2007 г., 11:28 ч.

... за малкото ми братче 

  Поезия
1902 0 8

Когато нещата загрубеят и всичко сякаш е изгубено,

потърси ме, погледни ме,

ще се усмихна непринудено.

Когато надеждата я няма

и ти вървиш към бездната на Ада,

аз няма да остана, няма.

Аз ще те прегърна и ще моля злото за пощада.

Когато ангелите черни появят се от небитието,

аз ще се сражавам с тях жестоко, дълго,

но няма да им дам да убият в теб детето.

Ще целувам твоето чело, ще те пазя, докато не изсъхне мойта плът,

не защото трябва, не защото си ми брат, а защото си ми скъп.

© Радимира Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??