1.03.2007 г., 20:33

За мъжете

1K 1 9
Всички казват: мъжете не плачат,
те са твърди, със силни сърца.
Но аз зная, че тайничко в здрача
всеки мъж търси някакъв цяр.

Един има невярна любима
и за нея си мисли с тъга.
Друг във своята работа има
куп проблеми, а няма другар.

Трети връща се в къщи нажален,
че го чака студено легло.
Друг съдбата си псува печално -
ах, детето му болно било.

Някой родния край изоставил
и тъгува по него в нощта.
Всеки има свой грях незабравен,
своя болка и своя мечта.

Колко тежък е мъжкият жребий -
да не плачеш, дори да си сам,
да не бъдеш нещастен на дребно,
да не казваш "не мога", "не знам".

Да си смел, упорит, да умееш
всяка трудност да решиш отведнъж,
и в нещастие пак да се смееш,
да си силен и чист, да си мъж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нели-ти си невероятна!Браво!Прегръщам те и те целувам силно!
  • Хареса ми стиха ти Нели.
    Мъжетех понякога, дори повече от нас жените, ги боли.
    Защо ли така често казват им:"Нямате право на сълзи."?

    Поздрав и усмивка.
  • Много хубав стих!
  • Да признаваш своите недостатъци е сила. Да мрънкаш постоянно недоволен от нещо и да не търсиш решение е глупост.
    И това не е само за мъжете.
    Поздрави, Нели!!!
  • Много, много ми хареса!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...