За мършавите ми години
За мършавите ми години
Когато никoй
Нищо не искаше
Преди няколко живота
Като котка
По нагорещен от лятото покрив
Аз живеех
Аз живеех
Преди няколко чаши изстудено
Бяло вино
Бавно отпивайки от времето
В което е станало по-вкусно
Аз живеех
Като нямо дете
Срамежливо когато го попитат за името му
Осемте букви
Разбъркани като труден неподреден пъзел
Аз живеех
Когато никoй не стоеше пред вратата ми
Да изляза
И да играем заедно
Аз живеех
В своя си свят
Построен от пясъчни замъци
Дебели стъкла на очилата ми
Слабо тяло
Дълга коса
Претрупани с книги рафтове
Висене с часове на пътя с вдигнат палец
Преди да се прибера пеша
Стотици песни в главата ми
И думи в измачканите ми тетрадки
Аз живеех
Като за последно всеки ден
И всяко лято от себе си оставях по плажа
При всеки залез приказвах със чайките
При всеки изгрев изхвърлях още една бутилка изпразнена
Аз живеех
С по две момичета най-малко
Понякога
Аз живеех
Времето си
И никoй нищо не искаше
Никoй не ме дърпаше за опашката
Аз живеех
Мършавите си години
Когато
Аз бях
Себе си и още няколко
14.12.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
