3.02.2016 г., 7:50

За нас, българите

350 0 0

ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ

 

Сега аз виждам, хората се други,

те си играят своите Игри

и правят само користни услуги...

Растат в подмолните войни!

 

Най- често те са хора завистливи,

не могат чужд успех да понесат!

Заменят с радост свойта "смет за сливи..."

Не спят да мислят как да навредят!

 

Живеят с принципите на Шоплука.

Те сакат само Вуте да е зле!

На тях за другите хич не им пука,

те хвърлят кал по чуждото пране!

 

И не напразно правят туй потайно,

прикриват се от чуждите очи...

Зад тебе те попържат твойта майна,

пред теб пък, те обсипват със лъжи...

 

Най-често се прикриват от съседа

и все за своя келепир реват!...

И под очи, с презрение, те гледат

и търсят начин да ти навредят!...

 

Такава ни е цялата нагласа,

насаждана у нас от векове...

Туй на Балканите не е украса,

а наша треска, гдето ни тресе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Истината е такава!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...