За нашия свещен език ...                                                                                                                                                                                           …
Проумяват се сякаш, все накриво,
промените демократични у нас…
Забравят се Вазовите стихове,
за езика ни – свещен, красив, богат…
И навлизат някак лесно, чуждици,
в нашата с “чистий блясък“ реч прекрасна…
Изместват те, слова родни – усилно,
а в “мрежата“ устройват се блестящо…
Шервам, съпорт, пействам – в “черния списък“,
вместо – споделям, опора, поставям…
По-отдавна май, готин – хубав, смени…
И още …Чуждото е модно… Жалко…
Вековния ни майчин, свиден език,
само от нас зависи – да запазим…
Българското, докрай да се съхрани,
с помощта Божия, тъй необятна…