Обичам я!
Обичам устните ѝ,
докосващи ме нежно.
 Обичам морето от коса,
обгръщащо ме безметежно.

Аз съм до нея,
щом е щастлива.
Аз съм до нея,
щом сълзи пролива.

 Ако болна е тя,
аз полагам глава
в нейните обятия големи
и лекуваме се зачервени.

Когато люби се
е тъй прекрасна!
Нежна, страстна,
красива и опасна!

А когато заспи,
е ангел истински!
Диша ритмично
и сънува приказки!

Обичам я, макар да не знае,
че мисълта ми край нея витае.
Без душа мисли че съм аз,
възглавница пълна с пух…
                                                                          но със сърце от елмаз!