За последен път
За последен път ти докосвам косите
и се моля дано да е сън,
но защо са истински сълзите
и всичко реално е вън?
За последен път ти докосвам устните
и се моля сън да е пак,
но очите ти тъжно ме гледат
в тях личи и обич, и мрак.
За последен път гледам лика ти
и се моля - дано да е сън.
Няма го, весел, смеха ти,
като чуден, приказен звън.
Но оставаш в мене завинаги
моя щастлива звезда...
да топлиш с надежда сърцето ми -
моя реална мечта.
и се моля дано да е сън,
но защо са истински сълзите
и всичко реално е вън?
За последен път ти докосвам устните
и се моля сън да е пак,
но очите ти тъжно ме гледат
в тях личи и обич, и мрак.
За последен път гледам лика ти
и се моля - дано да е сън.
Няма го, весел, смеха ти,
като чуден, приказен звън.
Но оставаш в мене завинаги
моя щастлива звезда...
да топлиш с надежда сърцето ми -
моя реална мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
