1.06.2007 г., 14:42

За последно

926 0 19
Завърнах се, да се сбогувам,
да кажа: "Моля те, забрави".
А как боли, искам да лудувам,
но нямам право... на мечти.
Прегръщаш, аз се преструвам,
изричам: "Не искам, престани",
а искам, искам да танцувам
и да извикам: "Времето върни".
Тръгвам си сама, ще тъгувам,
силна ще съм, знам, че ще боли,
ще те помня, ще те сънувам...
А ти? Ти, ако можеш, ме пусни.

15.03.2007г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами Вили, предизвиквам го, за да видя ще ме пусне ли
    Благодаря, усмихна ме коментара ти.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Дано не не поиска да те пусне! Дано!
  • Благодаря ви за прочита и най-вече за коментарите.
    Галят ...

    Поздрав и усмивка.
  • Всеки има право на мечти! А ние стига сме били силни, нека бъдем мъничко и жени!!! А той дали ще има сили да те пусне?! Едва ли.
  • Красиво е Етчи!!!
    И много благодаря за акростиха

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...