14.07.2007 г., 18:46

За приятели

4.8K 0 23
Заповядай, приятелю верен!Поседни на мойта софраи дори нищо друго да нямам,с хляб и вино ще те нагостя!

Да си направим сцена като в театъри всеки от нас да се чувства велик!Попей ми стари песни, както някога,аз ще ти изрецетирам стих!

А публиката (нашите деца),ще ръкопляскат като на актьори!Дори със себе си да бъдем във война,дори и да сме само аматьори!

Накрая, като уморени клоуни,с рисувани усмивки по клепача,ще съберем сълзите си от спомени,че клоуните могат и да плачат!

Не ме забравяй, стари мой приятелю!Отбивай се на моята софра.Дори и нищо да не е останало,от мойта кръв ще пием по едно!

Че бедна аз съм, на пари и злато,но не пари ми трябват в тоз живот.Сърцето ми на чувства е богато!Душата ми, богата на любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Сърцето ми на чувства е богато!
    Душата ми, богата на любов!".....С ТАКАВА ДУША И СЪРЦЕ СИ НАЙ-БОГАТАТА ЖЕНА НА СВЕТА АНИ...,БЪДИ!! Аплодисменти,отново силен и хубав стих,наслаждавам се когато те чета, да знаеш!!
  • страхотно е,само така
  • Мир ВАМ!!
    Поезията , чиито думи са събирани като речни камъчета ,за да сглобиш мозайка е хубава , но това (според мен) е налучкана искреност....Казвам го това в коментара си до теб и твоя стих, защото Твоята Поезия не е такава...

    За мен не е важно колко рядко казани и изнамерени думи ( с които иска да шашне публиката) използува някой творец..

    В твоята лирика има топлота съвсем обикновена и искрена..
    Когато човек иска да каже нещо отсърце- го казва точно така ,както го казваш ти...
  • На моменти звучи като прочувствено танго.
  • От сърце благодаря на всички вас!
    Поздрави и прегръдки от мен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...