За прошка е се моля аз...
Не помня нищо преди теб,
но помня, как превърна се във лед..
Не помня с кой била съм друг,
но помя писъка ми луд...
Едни мамещи очи,очи обричащи на студ,
едни жарки пламъци,носещи в душата смут.
Сякаш дяволът във тебе проговори
и душата ми безмилостно отрови.
Помня рай, но след него дойде ад,
бързащ край и невъзможен път назад.
После-остряла болка, но обидата горчи,
една стара люлка за стари спомени.
Сега душа празна и безразличие цари,
но нова сила във сърцето ми гори.
През хиляди души минавам
и след себе си нищо не оставям,
но знам болката ще дойде пак,
когато за прошка ще се моля аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пандора Всички права запазени
и едни акорди сложи и стана работата 