За разлика от някоя... незабравима (Копнеж)

Поезия

762 0 5

Не мога да остана като мисъл.

Твоите мисли лесно се забравят.

Не мога да се впиша... без причина.

А причина липсва... да остана.

Искаш да ме запазиш. Може би.

И без друго не ти се получава.

Щом мисълта забравяш... та мене ли?

Така че... забрави! Просто не става.

Напомням те. Чрез себе си.

И все пак ще ме оставиш. Няма как...

И без излишна врява, то такава

без друго липсва, си отивам...

Оставям ти копнеж. Без спомени...

И нито грам от себе си... остатъчен...

Не ми се ще да се превърна в изпарение...

Затова... копней! Несекващо!

По някоя, която... не си спомняш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

gyu (Гюлен )

Е това ако не е стих!
Как..как..искам да кажа същото на един човек...
Страхотно е!
Браво!

2007-12-10T22:59:27+02:00
dodic (Деян Димитров)

Тъжните стихове са красиви по своя си, специфичен начин.
В твоя има много такава красота.
Поздрав Джули.

2007-12-10T21:54:11+02:00
Laska (Ласка Александрова)

тъжно но хубаво

2007-12-10T19:32:55+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Защо сте толкова тъжни днес, милички? Всички пишат за раздяла... хей, поетеси, вие сте незабравимите и неповторимите!

2007-12-10T18:18:43+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Затова...като копнеж...оставам
ти копнеж, без спомени...но защо...
Прекрасен тъжен стих, но защо се отписваш,
незабравимата си ти, прекрасно момиче.С обич.

2007-12-10T16:18:55+02:00