За силата на прошката
Труден път извървях...
а борбата в мен -
все не стихва...
Наранена от думи,
клевети и обиди -
които така и не успях
да преглътна...
И просто, просто
се сринах...
Дълго време стоях,
до ръба на бездната.
Но днес отхвърлям
всички вини,
тежки думи,
обиди и гняв...
И ето, хвърлям ги
в без дъната пропаст!
Стига толкова -
товара тежи ми...
Твърде скъпо платих -
без сънни нощи, сълзи,
терзания, болка...
Стига толкова....!
Вик в нощта
се понася
и разбулва тъмата...!
Вече знам!
Златно слънце грее
в душата ми,
и не ще ме прокудите
пак в мрака...
Вижте...каквото е било
е било - стръмно минало
с наболели въпроси...
Трудно стигнах -
до прошката, знам...
Но сега ви прощавам...!
Бъдете щастливи!
Но, няма как да забравя,
за болката - ранена птица съм
и сама ще превържа крилата си!
Достойно ще пазя своето име,
ще се уча наново как да оцелявам
и да бъда щастлива, живота ми е
осмислен миг и ще пазя душата си...
На ръба съм...!
Отронват се камъни -
и политат надолу...вини, гняв
обиди и тежки товари...
А, аз си тръгвам от тук,
че далечен и дълъг е пътя...
Зазиждам в душата си
мир, любов и надежда
и докосвам изгрева...
За силата на прошката -
която дарява любов и познание
и най вече мъдрост - към нас самите!
Затова нека прегърнем с обич душите си!
И преди да нараним - да спрем за миг...
Толкова по лесно е... да кажеш -
Обичам те!
03.06.2019г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
