За смокините и живота
451
0
1
Смокинята на двора, отрупана е с плод.
Ухае на наслада и вълшебство.
Ужасно ми е тъжно за нашия народ,
а имаме герои във наследство.
Дървото ще изхрани плодните деца,
то мисията своя изпълнява.
Родната управа е с дървена глава,
изсъхване конкретно заслужава.
В живота няма капка от тоз смокинов сок.
Превърнаха ни в пъпеши и дини.
Живот, да го опишеш, но то не е живот.
Сълзите, Боже, моля те, прости ми.
Смокинята обича нежна топлина,
а ние сме във ледниково време.
Сухи, разхвърчани навсякъде листа,
с еднакво неизхранени проблеми.
Дървото на живота, различно е дърво.
Изсмуква то, до капка плодовете.
Поне да имах малко смокиново листо,
а аз съм с гениталии в ръцете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
