15.11.2006 г., 23:39

За световния глад и една благотворителка

1.2K 0 2
Няма кой да ме види, че ти давам пари, просяче.
Защо да ти давам? Нима животът по-добър ще ми стане?
Защо да се моля на Бог, кой ще ме чуе? Защо да хабя молитвите си.
Няма те тебе моряче, защо да скърбя, кой ще види сълзите ми?
И кой ще ми плати за тях...

Тя беше ВИП, бе светска дама,
сърцето си май бе изгубила на някой бал.
Беше вицепрезидент на фирма дяволски голяма,
и всяка вечер ходеше на карнавал.

Всеки с маска трябваше да ходи и да се преструва,
че всички сме еднакви и му пука,
за онова дете, дето всяка нощ гладува,
за онази дама, дето рови във боклука.

И всяка вечер всички там ядяха стриди и хайвер
във името на накакъв “световен глад”.
И всяка дама с бляскав кавалер,
осъждаше Софокъл и Сократ.

Новата ни Майчица Тереза е това, ако пак не сте разбрали!
Тя има златно сърце и чантичка прада,
тя с раци ще храни деца прегладняли
и бонус ще дава-парфюмче Ескада.

... и все пак от къде си, просяче? А, от Сомалия, това във Вашингтон ли е?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идеята ти е страхотна,но наистина има нужда да се пооправи малко.Поздравче
  • Поздрави за идеята,но с още малко обработка ще стане ОК!
    Успех!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...