За теб...
Изписах стихове безброй,
пролях сълзи порой,
косите дълги си изскубвах,
бавно душата си погубвах –
и всичкото това е все за теб...
В усмивка слънчева аз грейвах,
в небесни висини летях,
по тревите стъпвах толкоз нежно
и гъделичкайки ги, сладко им шептях –
че всичкото това е все за теб...
И днес, сърцето ми – корава рана,
зърне ли те само, без думи то остава,
без сили за въздишка, камо ли за вик,
безумно обичащо те както в онзи първи миг –
и всичкото това е все за теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
