tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1141
10.03.2008 г., 23:02 ч.

За теб... 

  Поезия
690 0 6

Изписах стихове безброй,

пролях сълзи порой,

косите дълги си изскубвах,

бавно душата си погубвах –

и всичкото това е все за теб...

 

В усмивка слънчева аз грейвах,

в небесни висини летях,

по тревите стъпвах толкоз нежно

и гъделичкайки ги, сладко им шептях –

че всичкото това е все за теб...

 

И днес, сърцето ми – корава рана,

зърне ли те само, без думи то остава,

без сили за въздишка, камо ли за вик,

безумно обичащо те както в онзи първи миг –

и всичкото това е все за теб...

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изстрадано!Поздрав!
  • Мило и истинско!Браво от мен и поздравления!
  • Благодаря ви, с обич и прегръдки за вас!
  • Обичай себе си , мила Марина...и се щади
    за истинския...той идва един път в живота.
    И тогава... слънце ще изгрее в душата ти.
    Прекрасен стих...поетично откровение и болка!
    с много обич, мила Марина.
  • Щом не оценя любовта ти,значи не я заслужава....знам,че го знаеш,но осмисляйки го,само ще си помогнеш....Дай всичкото това богадство на някой,който ще го оцени!Бъди добра със себе си!Успехи,мила и мерси!
  • Страхотен стих!Много ми хареса,много!
Предложения
: ??:??