За теб аз замирам,
с поглед любвеобвилен
и с усмивка миловидна,
събуждащи у мен плам на любовта.
За теб аз бленувам
и в съня си свой
аз виждам образ твой божествен,
олицетворящ теб с доброта безгранична.
Болка аз изпитвам
при несгоди твои
и наслада от мен прелива
при успехи твои.
С ръка ти поведи ме
към сърцето твое
и аз ще ти покажа
светът колоритен.
За теб перото аз захванах
и със стихове рисувам аз картина романтична,
придаваща мъничко вълшебство
и сливаща душите наши.
Посвещавам това стихотворение на моята любима
Таня Мир!
Автор: Даниел Кинг
© Даниел Кинг Всички права запазени