За тебе бие ми сърцето,

и твоето за мен, нали...

помислих си и след което,

си рекох, ах... дано, но на дали!

Започна дъжд от очите ми да вали, 

като зная, че не ме обичаш мен, 
а обратно си представях, но едва ли, 
да ме заобичаш, някой ден. 
Мечтите са безплатни зная, 
затова, дори и да отричаш, 
аз в представите ми си мечтая, 
мъничко поне, че ме обичаш. 
Винаги си с мене на където... 
и да отида, ти си в моята мисъл, 
за тебе бие ми сърцето, 
въпреки че няма смисъл... 
Последно искам да ти кажа, 
Сълзите си в купичка събирам, 
ако искаш, ще ти я покажа, 
тя е пълна вече и прелива...