За твоята усмивка
душата си на Дявола да дам.
Не ме вини, не ме съди сурово -
не зная вече що е грях, ни срам.
За бурна нощ със тебе изживяна
съгласна съм и в ада да горя.
И нищичко не искам във замяна -
аз имам твоята любов и страст.
Мигът е мой, защо да го пилея?!
Не искам да говорим за това.
За тази нощ единствено живея -
люби ме без преструвки и без свян.
Целувките ни грешни са красиви.
Аз искам да ме помниш все така:
изгаряща, трепереща, щастлива,
ръка преплела в твоята ръка.
Телата ни за кой ли път се сливат,
забравили умора и печал.
Нощта си тръгва. С нея си отиваш
в душата с огън неизтлял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
