24.01.2007 г., 0:55

За твоята усмивка

2.9K 1 6
За твоята усмивка съм готова
душата си на Дявола да дам.
Не ме вини, не ме съди сурово -
не зная вече що е грях, ни срам.

За бурна нощ със тебе изживяна
съгласна съм и в ада да горя.
И нищичко не искам във замяна -
аз имам твоята любов и страст.

Мигът е мой, защо да го пилея?!
Не искам да говорим за това.
За тази нощ единствено живея -
люби ме без преструвки и без свян.

Целувките ни грешни са красиви.
Аз искам да ме помниш все така:
изгаряща, трепереща, щастлива,
ръка преплела в твоята ръка.

Телата ни за кой ли път се сливат,
забравили умора и печал.
Нощта си тръгва. С нея си отиваш
в душата с огън неизтлял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така и трябва! Та нали това е истинската любов! Не правенето на сметки или търсенето на сделки! А искреното и безрезервно отдаване на другия, сливането с неговите душа и тяло! С удоволствие те препрочитам!
  • Още веднъж прекрасно!!! И много страстно и завладяващо!!!Продължвай все така!!!
  • За тези хубави неща и аз, какво ли не бих направила

    Поздрави, много хубав стих!!!

  • Страхотен стих, Нели!!! Поздрави!!!
  • МНОГО ми хареса!!!
    Прегръдка, Нели!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...