За вечния ден
Не помръдна, когато ми каза,,Мила моя, омъжи се за мен!''Толкова дълго този ден чаках,а сега ми изглеждаш смутен!
Не повярвах на твоите думи.
Ти ме гледаше с поглед смутен.Нещо имаше, знам, помежду ни,друга чакаше в идния ден!
И тогава за пръв път усетих,че лъжа е била любовтаи дори да си с пръстен в ръцете,красотата избра вместо мен!
Красотата е преходна, мили!Ще остарея и аз някой ден.Но сърцето в гърдите ще бие,не за тоз, а за другия ден!
В който ти ще ми кажеш отновои усетя в очите ти плам,,За сърцето ти, мила, аз моля!Не за тоз, не за другия, а за вечния ден!''
Не повярвах на твоите думи.
Ти ме гледаше с поглед смутен.Нещо имаше, знам, помежду ни,друга чакаше в идния ден!
И тогава за пръв път усетих,че лъжа е била любовтаи дори да си с пръстен в ръцете,красотата избра вместо мен!
Красотата е преходна, мили!Ще остарея и аз някой ден.Но сърцето в гърдите ще бие,не за тоз, а за другия ден!
В който ти ще ми кажеш отновои усетя в очите ти плам,,За сърцето ти, мила, аз моля!Не за тоз, не за другия, а за вечния ден!''
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
