ЗА ВОЛОДЯ ВИСОЦКИ
Той знаеше как пее тишината,
високо как орлите си гнездят.
С гърдите как се спира буен вятър...
Той знаеше, че е следа във тоя свят.
Не пееше, а като лъв ревеше -
заключен, непознаващ свобода.
Със смисъла на думите дереше
и на дуел той предизвикваше смъртта.
Задавени, мечтите, от тревога
той с алкохол заливаше обилно,
а погледа му, парещ като огън
се впиваше и пареше до синьо...
Сега, когато притъмней небето
и светкавици се пръснат без посока,
затопля ми се до любов сърцето,
защото знам, запял е там Висоцки...
високо как орлите си гнездят.
С гърдите как се спира буен вятър...
Той знаеше, че е следа във тоя свят.
Не пееше, а като лъв ревеше -
заключен, непознаващ свобода.
Със смисъла на думите дереше
и на дуел той предизвикваше смъртта.
Задавени, мечтите, от тревога
той с алкохол заливаше обилно,
а погледа му, парещ като огън
се впиваше и пареше до синьо...
Сега, когато притъмней небето
и светкавици се пръснат без посока,
затопля ми се до любов сърцето,
защото знам, запял е там Висоцки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
