За всеки миг прости
За всеки миг прости!
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини
и ще си тръгна бавно,
без вина,
какво то туй, че ме наричат грешница,
с единственото право на жена
да те обичам тайно, отдалече,
да те измислям пак,
да ме боли
и от мълчанието и от словото.
Потъвам в хладен мрак,
навън вали,
а аз не мога да ти кажа "сбогом!"
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини
и ще си тръгна бавно,
без вина,
какво то туй, че ме наричат грешница,
с единственото право на жена
да те обичам тайно, отдалече,
да те измислям пак,
да ме боли
и от мълчанието и от словото.
Потъвам в хладен мрак,
навън вали,
а аз не мога да ти кажа "сбогом!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
