След цедката на дните пъстри,
пред погледа на нощната следа,
стоя на пръстите си остри
в средата между огън и вода.
Ако сега назад се върна,
ще се удавя в спомени безброй.
Напред сега ако надзърна,
ще изгоря на пътя си в завой.
На път да изгоря избирам
от мисъл, дума, дело и любов.
Така живота го разбирам:
за всяка смърт сега да съм готов!
© Никола Апостолов Всички права запазени