За юбилея на майка ми
За юбилея на майка ми
От първия ми миг до мен била си.
Закърмила си ме с любов.
Страдала си в радостта си,
че даряваш ми живот.
Над детското креватче си бдяла,
пристъпвала си с трепетно сърце.
И в радост и надежда си живяла,
че твоето момче расте и е добре.
От детството така си те помня -
хубава и усмихната млада жена.
С вечната грижа дали добре съм
на косите ти бавно падаше слана.
Колко ли пъти при тебe се връщам
и усмивката ти все изгрява изведнъж.
С благодарност все ще те прегръщам.
Момчето ти, мамо, отдавна е мъж.
И сега, когато си старица
и 70-те ти честитим от сърце
около теб пак има дечица -
твоите внуци, мамо, са добре.
Пристъпват те млади и крилати,
пристъпва сред тях и моят брат,
защото ние сме сега радостта ти
и на живота ти естествения кръговрат.
От първия ми миг до мен била си.
Закърмила си ме с любов.
Страдала си в радостта си,
че даряваш ми живот.
Над детското креватче си бдяла,
пристъпвала си с трепетно сърце.
И в радост и надежда си живяла,
че твоето момче расте и е добре.
От детството така си те помня -
хубава и усмихната млада жена.
С вечната грижа дали добре съм
на косите ти бавно падаше слана.
Колко ли пъти при тебe се връщам
и усмивката ти все изгрява изведнъж.
С благодарност все ще те прегръщам.
Момчето ти, мамо, отдавна е мъж.
И сега, когато си старица
и 70-те ти честитим от сърце
около теб пак има дечица -
твоите внуци, мамо, са добре.
Пристъпват те млади и крилати,
пристъпва сред тях и моят брат,
защото ние сме сега радостта ти
и на живота ти естествения кръговрат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Статев Всички права запазени
