Забият ли камбани на раздяла
Забият ли камбани на раздяла
и небето ти заплаче ли за мен,
не тръгвай ти по път прощален,
не ме търси до камъкът студен.
Не се завръщай в спомени, където
с целувки парех твоите очи
и не тъгувай за детето,
че в живота ни не се яви.
Не се вини, че разделени
в живота бяхме неведнъж.
Не впивай нокти в дланите студени,
не ставай бродник посред нощ.
Търси ме, Обич моя, в тишината!
Ще бъда там до сетния ти час,
когато вечността ни необятна
прегръдка ще разтвори и за нас.
и небето ти заплаче ли за мен,
не тръгвай ти по път прощален,
не ме търси до камъкът студен.
Не се завръщай в спомени, където
с целувки парех твоите очи
и не тъгувай за детето,
че в живота ни не се яви.
Не се вини, че разделени
в живота бяхме неведнъж.
Не впивай нокти в дланите студени,
не ставай бродник посред нощ.
Търси ме, Обич моя, в тишината!
Ще бъда там до сетния ти час,
когато вечността ни необятна
прегръдка ще разтвори и за нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
