Заблуда
Заблуда
Не харесвам тези, на които светът им е черен и крив,
които не могат да направят ближния щастлив.
Отбягвам тези, които виждат слънцето едностранно
и животът им тече бавно, монотонно, еднообразно.
Безразлична съм към тези, които са слепи за зората,
които не могат да открият в лунен залез красотата.
Не обичам такива, които мразят тишината,
които търсят само в другия вината,
които самосъжаляват се , потънали в тъга
и сричат: "Ах, защо не ме разбра?"
Не искам да се срещам и с такива,
които като питаш как са - казват: "Бива!"
И макар да е тревожно,
питам се, толкоз ли е сложно
маските да паднат, представлението да приключи,
за да може сценаристът да заключи:
"Ех, научиха се да обичат,
един на друг да се вричат,
научиха, че могат да бъдат добри,
че така ги oчакват светли дни!"
Ако това се случи, ще изляза от анонимната си сянка
и ще напиша ода, че пробудили са се от вековна дрямка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даяна Кирилова Всички права запазени
