Заблуда
Изчезна плътското привличане,
изчезна привързаността.
Напразно беше туй заричане,
че ще те следвам до смъртта.
Заблуда в себе си таяла съм,
за светло бъдеще със теб.
Ръце лъжовни как държала съм
не часове, а дни наред?
Пробудих се от сън магически
и истината проумях -
не ме обичаш вече истински
и време е да сложа крах.
Изгубих твърде много време
с надежда да те променя,
ала животът е пред мене -
от утре ново ще градя.
За първи път се чувствам леко,
не руква извор от сълзи.
Отивам днес от теб далеко,
но с ведри, светещи очи.
Сърцето ми не бие лудо,
а в ритъм на живот тупти.
И сякаш с мене става чудо,
в душата празничност струи.
изчезна привързаността.
Напразно беше туй заричане,
че ще те следвам до смъртта.
Заблуда в себе си таяла съм,
за светло бъдеще със теб.
Ръце лъжовни как държала съм
не часове, а дни наред?
Пробудих се от сън магически
и истината проумях -
не ме обичаш вече истински
и време е да сложа крах.
Изгубих твърде много време
с надежда да те променя,
ала животът е пред мене -
от утре ново ще градя.
За първи път се чувствам леко,
не руква извор от сълзи.
Отивам днес от теб далеко,
но с ведри, светещи очи.
Сърцето ми не бие лудо,
а в ритъм на живот тупти.
И сякаш с мене става чудо,
в душата празничност струи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
