Обичам те безумно!
Без теб тъжна е нощта,
роня сълзи и пак не мога да заспя.
Знам, за тази обич няма светла диря.
Невъзможна и така болезнена е тя.
Но пак се питам къде ли си сега?
Душата ми изгаря на клада на страха,
че друга любиш със страстта,
с която мен обсипваше в нощта.
Но знам и тази грешка ще простя!
Както и онези други ти простих,
но кажи ми ти до кога?
Аз знам обичаш ме ти,
издават го очите ти...
Но любовта ни е грях...
И такава ще остане.
Ще бъде откраднат миг в нощта,
за да слеем две тела в една душа,
докато ни раздели усмихнато,
доволно изгревът на сутринта...