Забравих те!
Бавно се отдръпвах аз от тебе,
бавно заличавах твоя поглед мил.
Бавно всичко аз изтривах,
като грешка в празен лист.
Исках аз да те забравя
и така ранявах своето сърце,
болка голяма аз си причинявах,
но свикнах с мисълта, че съм без теб.
Нима сърцето не потрепва,
когато минеш покрай мен?
Нима лицето се усмихва,
когато ти не си край мен?
Дори сама да съм отново,
забравих те и съм щастлива.
Сърцето ми тупти свободно
и чувства как любовта си отива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лана Стоянова Всички права запазени
