Заедно, когато...
Твоята и моята душа
живеят във една гора.
И си играят, и се смеят,
и си говорят, и си пеят,
и са щастливи, че са там
заедно, без капка свян.
Събличат се и се поглеждат
и никога очи не свеждат.
Познават се, като че отдавна
и всяка чувства себе си равна.
Еднакво силни и смели,
но по различен път поели.
Тичат подир мечтите
и искат да докоснат звездите.
Без следа от умора и страх
се изправят след падение и крах.
А когато ги обземе скръб,
се срещат пак под онзи дъб
И там се прегръщат изморени,
малко тъжни и обезверени.
Притискат се и се целуват
и миг след миг се редуват.
Пускат се обновени,
една на друга сили влели.
Сбогуват се нежно и пак тръгват.
Път има трябва да бързат.
Но знаят, че когато отмалеят,
гората ги очаква пак да се слеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
Браво!!
