23.11.2004 г., 20:52

Загадъчно момиче

2.1K 0 7
Срещнах те на странно място
странна беше ти за мене
и до днес си още странна,
но знам, че искам ти да си до мене.

Всичко пак е толкоз странно,
но от тебе аз съм очарован.
Искам те до мене, НЕ да бъдеш моя,
за да не бъда в този свят ужасен,
да не бъде толкова самотен.

За мен ще си останеш ти загадка,
може би аз няма да те видя,
а ако те видя ще остана очарован,
защото в мен остана да гори -
един прекрасен спомен.

Спомена гори за теб -
за теб загадъчно момиче.
Спомена сега е толкова красив,
а после, после аз ще те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И отново за шестица Браво!
  • е, хубавото си е хубаво
  • Хехехехе как да не го оценя със 6? :Р
  • )))))))) Наистина немога да опиша колко ме изненада и зарадва с това стиховтворение! Думите са прекалено слаби за да опиша това, което почувствах, когато го прочетох! Много много много ти благодаря за прекрасния подарък. Знаеш, че много харесвам творбите ти, и е голяма чест за мен, че си отделил време да напишеш нещо толкова мило за мен! ))))))))Благодаря ти!!!
  • красиви думи за красив човек.Но наистина думите трябва да се кажат преди всичко на човека за който са. Успех с казването :P

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...