severianin (Валентин Чернев)
417 677
24.08.2012 г., 11:22 ч.

Загуба 

  Поезия
877 0 11

ЗАГУБА

 

          “...нека никога нищо да няма,

           за да няма какво да се губи.”

                                                   П. ПЕНЕВ

 

Нямам нищо!

Ако смятам грубо,

спастрих само болки и обиди.

Значи няма нищо да загубя,

случи ли се утре да си ида.

 

Значи нямам за какво да жаля

и какво да ме задържа още.

Пътят свършва – грапав и разкалян,

свири вятър,

пада мракът нощен...

 

Казах вече – всъщност нямам нищо!

 

Имам само дом със стряха стара

и едно опушено огнище,

на което времето изгаря;

имам нея, двамата ни сина,

внучките и книгите.

Това е!

 

Значи вече мога да замина,

ако утре ме застигне краят?

 

Имам още няколко другари,

своя кръв далече по чужбина,

имам думи – десет Ниагари,

спомени – товар и половина;

 

имам този вятър над реката,

пеликаните с криле могъщи,

литнали от Сребърското блато,

като бели кръстове над къщите;

 

имам още ветренския залез,

нощните видения сред мрака,

кикота далечен на чакалите,

шепота на утрото в листака;

 

имам над могилата отсреща

на луната златната пендара,

имам шепа звездна жар гореща...

 

...Всъщност имам бялата си старост.

 

Нямам нищо ценно, нищо мое,

дето да ме спира на земята –

мой е Дунава, на юли зноя,

сънния покой на тишината;

 

имам топли дъждове, и хладни,

имам бури, дето ме разнищват,

и слънца, и сенките по пладне...

Но това е малко, всъщност – нищо!

 

Беден съм дошъл, ще тръгна беден –

нищо нямам, ако смятам грубо...

 

Само питам:

след мига последен,

толкова ли много ще загубя?

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Браво! Имаш всичко всъщност....с този талант...Аплодисменти!
  • имам този вятър над реката,
    пеликаните с криле могъщи,
    литнали от Сребърското блато,
    като бели кръстове над къщите;
  • Богат стих!
  • Аплодисменти!!!
  • Толкова много имаш!
    Чудесен стих!
  • Вярно е, приятели. Това е и основната идея - имам много, много бих загубил, когато се наложи да кажа "сбогом". Благодаря ви за съпричастието, за добрите думи. Желая ви светъл ден!
  • На това нямане му се казва имане. Поздрав!
  • Имам само дом със стряха стара
    и едно опушено огнище,
    на което времето изгаря;
    имам нея, двамата ни сина,
    внучките и книгите.
    Това е!
    Имате толкова много. Това е цяло богатство. И вдъхновение да пишете толкова красиви стихове...
    !!!!!!!
  • Всички да имаха толкова...и да го осъзнаваха...
    Богат си, човече, богат си!
  • Звучи ми като равносметка, поетична и красива... Всъщност имаш твърде много неща, "ако смятам грубо". Богат си душевно, имаш семейство, приятели, книги и кръв... Малко ли е?! Дишай, човече и пиши прекрасните си стихове! Нужни са ни! Поздрав!
Предложения
: ??:??