29.11.2014 г., 21:22

Заклевам те

457 1 5

Не тръгвай никога на път

преди петлите да пропеят.

Не давай никого на съд

преди звездите да изгреят.

 

Премисляй крачката си пак,

когато ходиш в път незнаен.

Осланяй се на верен крак

във свят коварен и потаен.

 

Обмисляй всяка своя реч

преди да изречеш словата.

Преди да стигнеш надалеч

назад обръщай си главата.

 

Ослушвай се за всеки зов

дали не е и вик за помощ.

Бъди в минутата готов

и ти да се явиш на помощ.

 

И всяка стъпка си мери

какво след нея ще се случи.

И вярна дума намери

от тебе друг да се поучи.

 

И както искаш ти Любов,

на други същата раздавай.

И днес за сребърника нов-

заклевам те!-не се продавай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е!
  • Благодаря Ви, Приятели, за отзивите и за оценките!Радвам се, че харесвате!Поздраво от мен и хубава неделя!
  • "И както искаш ти Любов,
    на други същата раздавай.
    И днес за сребърника нов-
    заклевам те!-не се продавай!"
    Поздравления за мъдрата творба, Никола!
  • Никола, неповторим си! Толкова много мъдрост, толкова много чистота в призива ти, толкова много любов се излъчва и протегната десница за помощ към другите!Уникален си и несравним - не знам за кой път вече ти го пиша. Създаваш истинско изкуство, обогатяваш българската поезия. Гордея се с тебе и се радвам, че те познавам!
    Не само поздрав, нестихващи аплодисменти, за да достигнат до ума и сърцата на всички българи дори и до всички емигранти-българи!
  • Чудесно стихотворение, Никола! Толкова мъдро и изразено с пределно прости изразни средства, но силно въздействащи. Един поетичен наръчник за напътствие в живота.

    Искрено се радвам, че имам удоволствието пръв да те поздравя и да дам най-висока оценка на творбата ти!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....