24.06.2016 г., 20:39

Заклинание

1.4K 12 24

Цвят от омайниче, стръкче равнец,
лист детелина и перуника,
брани по изгрев, свих на венец - 
мисъл и сън все към мен да те викат.

Денем да бродиш в гъста мъгла,
в черкви на дявол и бог да се кръстиш,
нощем в постеля - твърда скала,
спомен да стискаш с трепетни пръсти. 

 

Билка да търсиш - лек за сърце,
против омая - корен магичен.
В жарка коприва, в птиче перце,
в трън да намираш длан на момиче.

Жаден да газиш  бистра вода,
в извори горски лика ми да срещаш,
птици да вият топли гнезда
зърнеш ли - само за мен да се сещаш. 

 

Огън да вее с вятъра свеж,
изгрев и залез на мен да приличат,
сам да се чудиш в трескав копнеж
как самодива и грях се обичат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вики така пише, че няма нужда нито от коментар, нито от аплаузи. Само от тишина, в която да погледнеш към себе си. Пиши, Вики!
  • Като мъниста си ги нанизала
    Поздрав, Вики!
  • Разкош!
  • Извинявам се,Вики,без да исках недовършен коментарът ми "замина".Та...продължавам....композиторът можеше такава песен да сътвори,защото е толкова ритмичен стихът ти-нищо излишно няма!А за съдържанието....да не говорим-много образно и ...тия билки-как си се сетила!!!Много браво,ама много!!!
  • Мноооооого ми хареса,Вики!Първо-ако тук имаше композитор-можеше и

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...