Залюби ме сянка
Залюби ме сянка.
И сякаш е дявол,
обсебва ме алчно,
на друг не ме дава.
Нощ след нощ
ме притежава.
Първи лъч слънчев
и мигом изчезва,
а в мойта душа -
празнота и тъга.
Вечер идва
в леглото ми,
топъл и нежен,
обещава любов,
обещава ми себе си,
а сутрин пак е мираж.
Залюби ме сянка.
Вечер е истински,
денем - копнеж.
На тъмно е буря,
по светло -
спомен за страст.
Залюби ме...
Чакам го денем,
търся го в чужди очи,
но вечер пристига
със щурчова песен
и се промъква
дълбоко в мойто сърце.
Чакам те, дяволе...
И сякаш е дявол,
обсебва ме алчно,
на друг не ме дава.
Нощ след нощ
ме притежава.
Първи лъч слънчев
и мигом изчезва,
а в мойта душа -
празнота и тъга.
Вечер идва
в леглото ми,
топъл и нежен,
обещава любов,
обещава ми себе си,
а сутрин пак е мираж.
Залюби ме сянка.
Вечер е истински,
денем - копнеж.
На тъмно е буря,
по светло -
спомен за страст.
Залюби ме...
Чакам го денем,
търся го в чужди очи,
но вечер пристига
със щурчова песен
и се промъква
дълбоко в мойто сърце.
Чакам те, дяволе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Георгиева Всички права запазени
