Най-сетне залез- мрак едва дочакан,
на хълмовете пламват светлини,
туптящи сенки призовават
и от танца им хвърчат искри.
Ритъм древен цялата земя приспива,
дъх на мащерка лицето ми гори,
трeвата сякаш позлатена
докосва другите треви.
Очи блестящи, глас притихнал,
избор нов и стара кръв,
пак и пак ще се завръща,
който се е молил тук. ...