25.06.2006 г., 22:29 ч.

Запалени хълмове 

  Поезия
647 0 7

Най-сетне залез- мрак едва дочакан,
на хълмовете пламват светлини,
туптящи сенки призовават
и от танца им хвърчат искри.

Ритъм древен цялата земя приспива,
дъх на мащерка лицето ми гори,
трeвата сякаш позлатена
докосва другите треви.

Очи блестящи, глас притихнал,
избор нов и стара кръв,
пак и пак ще се завръща,
който се е молил тук.

Слънцето изгрява закъсняло,
усмихва се над пепелта,
песента е чуло във безкрая
с молитвата на своите деца.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??