Защо поне сега не ме пожали?
Засипа живота ми с пепел,
със слънчеви лъчи ме ожари.
Минах през дъжд, през огън-пожари.
Защо поне сега не се усмихна,
когато видя ме сломена?
Защо трябваше да притихна,
едва ли не съжалена?
Защо години наред не се вслушваше,
всеки стон усмивката ти извикваше?
Не ти се слушаше?
От съда ме привикваше... ...