Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова)
232 1106
4.09.2019 г., 21:49 ч.

Защита 

  Поезия » Хумористична
428 1 12

Върви защита, всички чакат в транс 
Какво ще ги питат и ще имат ли шанс.
Творци разнообразни, драсканици много 
Едни добри, други писани на водка в блога.

 

Седиш и слушаш нечии писания
Едни умни, други просто мания.
Смисълът бяга, часове се нижат...
Твоят ред обаче нигде се не вижда.

 

Ти си последен – каръшки късмет 
Молиш се да минеш, някъде към пет.
Комисията вече ще е баялдисала –
да слуша простотии ще й е писнало.

 

Дошъл си и чакаш, вързан в кабинета
Комисията разнищва, а стрелките кретат.
Седиш и чакаш, няма как
А там отпред, на катедрата, 
схрускват другите до крак.

 

Кой тук подвел се бил,
Кой там какво е писал
Излиза, че в тоя стил 
Нищо няма смисъл.

 

Рецензенти режат, 
Научните ги няма
И да се надяваш 
Береш само срама.

 

Чудиш се къде беше таз важна бележка,
Когато си изпаднал в научна забежка...
Защо не те спря тоз ръководител научен? 
Нали за това е? Да прави текста скучен...

 

Червиш се и мънкаш, 
Псуваш под нос. 
Жадно зяпаш вънка,
Бленуваш откос. 

 

Да ти идва реда, да се свършва вече.
Времето минава и всичко се оттече.
Стихчето се ражда от автор клет,
Вързан да чака за линчуване ред.

 

Хората минават, сливат се в едно.
Седиш отзаде, слушаш с едно ухо.
Някои са добри, други са провал.
Не се знае ти точно на какъв си хал.

 

Става два и идва твоя ред.
Сядаш, а отпред е пълна леш.
Последен си, късмет проклет.
И 4 часа слушат неква гмеж.

 

Очакваш тесла и гнил домат,
но тук се появява як обрат.
Въпроси няма и бележки хич.
Мигаш умно, да би да не спиш? 


Поздравления, колега, дрънкат за отчет.
Тъкмо се зарадваш, а ти лепнат пет :( 

Поуката е проста от това изпитание.
Важен е редът, а не съдържанието.
Но нищо, приключи – идва нов ден.
А там, някъде... нова цел чака мен :)

 

За всички, на които им беше интересно как продължава историята от първото стихче :) Ето го продължитието. 75% е писано, докато си чаках реда (4 часа са бая време). 

© Бистра Стоименова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • oksimoron (Христов) хахаха, не съм сигурна какво трябва да отговоря тук.

    Принципно не пиша поезия, може би затова...
  • Я виж ти - как не съм те забелязал досега! Поздравче!
  • stormwatch (Христо Ангелов), хахаха, едва ли, ама наистина беше гадно...
    Аз имам и по-забавна история - за държавен изпит (от едно от другите ми висше образования). Някой ден трябва да седна да го напиша, да се посмеете...
  • Ха-ха, бреййй, големи екшъни ставали на тия защити на дипломни работи ! Истинска „кървава баня” и предполагам , ако човек успее да преживее някак туй страшно изпитание и после вече нищо друго в живота ни можи го стресни !!!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) то и снимки има, и други истории чакат ама не може всичко наведнъж
  • Голям образ си "Не се гаси туй що не гасне", но ако много се измъчиш с поезията, снимай нещо да му се порадваме!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) безизходица, зор и тъй нататък всичко по редичката... то не знам какъв "стил" имам като не ме бива в стиховете, ама гледам да има рима (криво-ляво...)
  • Е, както дойде, като "Опълченците на Шипка", къде с камъни, къде с дървета..., Много ме трогва твоята искреност. А стихът има разнищваща емоция. Усеща се безизходицата...
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) мерси. Верно нямаше никакви алтернативи...
  • Голямо чакане е паднало Няма ли начин да снимаш докато чакаш или някаква друга муза да те забавлява... Поздрави, Бистре. Усмихна ме
  • Блу (Blue) честно казано, на мен това точно стихче не ми харесва (римата му липсва). Ама пък емоцията си я има, та затова...

    За другото, мерси. Ама пък не съм доволна
  • Имало е смисъл от чакането. Стихчето е супер! Честито! И бодро към новата цел!
Предложения
: ??:??