Защита
Върви защита, всички чакат в транс
Какво ще ги питат и ще имат ли шанс.
Творци разнообразни, драсканици много
Едни добри, други писани на водка в блога.
Седиш и слушаш нечии писания
Едни умни, други просто мания.
Смисълът бяга, часове се нижат...
Твоят ред обаче нигде се не вижда.
Ти си последен – каръшки късмет
Молиш се да минеш, някъде към пет.
Комисията вече ще е баялдисала –
да слуша простотии ще й е писнало.
Дошъл си и чакаш, вързан в кабинета
Комисията разнищва, а стрелките кретат.
Седиш и чакаш, няма как
А там отпред, на катедрата,
схрускват другите до крак.
Кой тук подвел се бил,
Кой там какво е писал
Излиза, че в тоя стил
Нищо няма смисъл.
Рецензенти режат,
Научните ги няма
И да се надяваш
Береш само срама.
Чудиш се къде беше таз важна бележка,
Когато си изпаднал в научна забежка...
Защо не те спря тоз ръководител научен?
Нали за това е? Да прави текста скучен...
Червиш се и мънкаш,
Псуваш под нос.
Жадно зяпаш вънка,
Бленуваш откос.
Да ти идва реда, да се свършва вече.
Времето минава и всичко се оттече.
Стихчето се ражда от автор клет,
Вързан да чака за линчуване ред.
Хората минават, сливат се в едно.
Седиш отзаде, слушаш с едно ухо.
Някои са добри, други са провал.
Не се знае ти точно на какъв си хал.
Става два и идва твоя ред.
Сядаш, а отпред е пълна леш.
Последен си, късмет проклет.
И 4 часа слушат неква гмеж.
Очакваш тесла и гнил домат,
но тук се появява як обрат.
Въпроси няма и бележки хич.
Мигаш умно, да би да не спиш?
Поздравления, колега, дрънкат за отчет.
Тъкмо се зарадваш, а ти лепнат пет :(
Поуката е проста от това изпитание.
Важен е редът, а не съдържанието.
Но нищо, приключи – идва нов ден.
А там, някъде... нова цел чака мен :)
За всички, на които им беше интересно как продължава историята от първото стихче :) Ето го продължитието. 75% е писано, докато си чаках реда (4 часа са бая време).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Стоименова Всички права запазени
! Истинска „кървава баня” 
и предполагам , ако човек успее да преживее някак туй страшно изпитание и после вече нищо друго в живота ни можи го стресни 