Защо не мога аз да те забравя?
Защо погледна ли те всеки път...
сьрцето ми изгаря?
Защо, когато ти си тръгна
и гръб на мене ти обърна...
светът се преобърна?

От светли багри и цветя,
попаднах в тъмнина?
Защо от диви звуци и кипящ живот,
сега аз бродех в непроходим за мене брод?

Защо затворя ли за миг очи,
пламват някакви искри и...
в този миг на самота
си спомням аз за твоята душа?

Защо погледна ли те аз на снимка,
си спомням аз за твоята усмивка?
Защо когато влюбените се разделят
и две сърца едно от друго се отделят -
обстоятелствата се променят?

Както виждаш две сърца,
обречени на любовта,
след миг те са раэделени
и един от друг отчуждени!

Защо животът е такъв,
че трябва да сме един до друг?
Не може ли ей
така да живеем в самота?

Защо сме задължени
да търсим сродната душа,
като може да живеем
в бездънна тишина?