18.03.2007 г., 22:46 ч.

ЗАЩО 

  Поезия
785 0 1
Защо отдръпваш се, нима искаш да си с друг. Защо напускаш ме, нима не искаш да съм тук. Ако вярно е, кажи ми, така измъчваш ме. Мълчанието ти тежи ми, така убиваш ме. Погубваш същността ми и пак сама оставам. Крадеш реалността ми и пътя сама продължавам. Тръгваш си, заминаваш си, кажи, от мен ли бягаш. Сърцето казва “Липсваш ми”, а ти... да крещи оставяш го. За това не исках да ти вярвам, от това страхувах се нощ и ден. Че някога ще кажеш “Тръгвам!” и няма никога да се сетиш за мен. Но въпреки всичко, сляпо доверих ти се. Сега от мене няма нищо, нали в ръцете ти оставих се. Света си аз пред теб разкрих, и чудя се защо не го прикрих. Позволих ти него да съзреш, каква съм всъщност да прозреш. Сляпо аз повярвах ти и сега разкайвам се. Тайните разказах ти, сега за всичко плащам си. За поредн път пред мен стоиш, поглеждаш ме и пак мълчиш. Тихичко усмихваш ми се, усещам как съжаляваш ме. Защото знаеш… Отново там сама се скитам, из познатите сенки и мъгли. Път за спасение не намирам, губя малкото останали мечти. Понякога обичам те, често и упреквам те. Поглеждам те и пак обичам те. Сега питам те “Защо!”, но нищо не ми казваш и не знаеш отговор, как тогава се разкайваш.

© Цветелина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Текстът може да бъде разбран като обстойно изследване на собствената душевност в критична ситуация...с редица препоръки.
Предложения
: ??:??