18.03.2007 г., 22:46

ЗАЩО

1.2K 0 1
Защо отдръпваш се, 
нима искаш да си с друг.
Защо напускаш ме,
нима не искаш да съм тук.

Ако вярно е, кажи ми,
така измъчваш ме.
Мълчанието ти тежи ми,
така убиваш ме.

Погубваш същността ми
и пак сама оставам.
Крадеш реалността ми
и пътя сама продължавам.

Тръгваш си, заминаваш си,
кажи, от мен ли бягаш.
Сърцето казва “Липсваш ми”,
а ти... да крещи оставяш го.

За това не исках да ти вярвам,
от това страхувах се нощ и ден.
Че някога ще кажеш “Тръгвам!”
и няма никога да се сетиш за мен.

Но въпреки всичко,
сляпо доверих ти се.
Сега от мене няма нищо,
нали в ръцете ти оставих се.

Света си аз пред теб разкрих,
и чудя се защо не го прикрих.
Позволих ти него да съзреш,
каква съм всъщност да прозреш.

Сляпо аз повярвах ти
и сега разкайвам се.
Тайните разказах ти,
сега за всичко плащам си.

За поредн път пред мен стоиш, 
поглеждаш ме и пак мълчиш.
Тихичко усмихваш ми се,
усещам как съжаляваш ме.

Защото знаеш…

Отново там сама се скитам,
из познатите сенки и мъгли.
Път за спасение не намирам,
губя малкото останали мечти.

Понякога обичам те,
често и упреквам те.
Поглеждам те
и пак обичам те.

Сега питам те “Защо!”,
но нищо не ми казваш
и не знаеш отговор,
как тогава се разкайваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Текстът може да бъде разбран като обстойно изследване на собствената душевност в критична ситуация...с редица препоръки.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...