ЗАЩО?
ЗАЩО
Дарени с правото да се наричаме –
защо ли, Господи - разумни същества,
планетата на бавна смърт обричаме
и сякаш сме доволни от това.
Нима такава е великата ни мисия –
да погребем един прекрасен свят?
Така ли е земята ни орисана?
Възможно ли е връщане назад?
Тревожни сме и толкова ни стига,
а раснат дупките в озоновия слой.
За себе си гласим “червена” книга,
а съвестта ни бие все отбой.
А тя, земята, бавничко умира
под “грижите” на своите деца.
Ти, Господи, защо не ни възпираш,
когато правим свойте чудеса?!
1994 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
