Защо на уважението с неуважение отвръщат,
доброто отношение усещат като слабост,
единствено себе си обичат и прегръщат,
а към тези които чувстват слаби, те нямат жалост.
Чувстват гордост от превзелия ги егоизъм,
причинят ли болка чувстват извратена радост,
за личностната си деградация чувстват непукизъм,
изцяло давещи се в морална калност.
Живота безпощадно към дъното ги влачи,
а те си мислят, че върхове превземат,
сами за себе си превръщат се в палачи,
следи оставят, но бързо те изчезват...