9.12.2020 г., 7:59

Защо

526 0 0

 

Бих искала...някой ден да те срещна...
Ей тъй,...неочаквано...
Несънувано..
Нежелано..
Когато чаят си пия на терасата
на някой голям хотел..
Да поискаш да седнеш...точно до мен...
Да ти кимна с глава...в знак на съгласие..и да продължа...(уж, незайнтересована от теб) да чета...
Да ме гледаш със любопитство...

и с малко тъга, да ми кажеш:
"Не ме ли позна?"...
Да погледна уж изненадано,...уж смутено,

а всъщност, от вътре да се топя...

( Разбира се, знам кой си!)
Да продължиш да говориш...с тази лека тъга...

Да обясниш, как напразно си ходил
все след мен по брега...

Как в ресторанта...си сядал все до мен,

срещу мен и зад мен,...

с надежда едничка -

да забележа,...все някой ден!

Но уви!
Отброените дни, се изтъркаляли бързо!

Не останало време...
И решил си,...сега или никога!

Да ми кажеш, че през цялото време...
съм си носила...или банският или блузката -

все по нещо,..наопаки...
Да се усмихна...

Със зелени, зелени очи,... да те погледна...
и да попитам...

"А не разбра ли защо?"
През цялото време,...

четох книжка със заглавие...
"Попитай, попитай...защо?"

Valentina Митова
21/11/2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...