21.11.2007 г., 19:59

Защо?...

684 0 6

 

Защо?...

.........................................................

Защо си мислех,

че съм го преодоляла?

Защо си мислех,

че ще мога да го разбера?

Защо си мислех,

че на спомена опряна,

след време ще успея да се примиря?

............................................................

След време все по-трудно става

дори и крехкият ми спомен да го съхраня!...

............................................................

Защо?...

.........................................................

Защо се измъчваме?

Защо се обичаме?

Защо не можеме един без друг?

Защо със обич се обричаме,

когато знаем,

че след време смъртоносни две стрели

убийствено ще ни ранят?...

.........................................................

И двамата ни улучиха...

.........................................................

И душата ти отлетя...

А моята остана ранена...

.........................................................

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...