21.11.2007 г., 19:59

Защо?...

682 0 6

 

Защо?...

.........................................................

Защо си мислех,

че съм го преодоляла?

Защо си мислех,

че ще мога да го разбера?

Защо си мислех,

че на спомена опряна,

след време ще успея да се примиря?

............................................................

След време все по-трудно става

дори и крехкият ми спомен да го съхраня!...

............................................................

Защо?...

.........................................................

Защо се измъчваме?

Защо се обичаме?

Защо не можеме един без друг?

Защо със обич се обричаме,

когато знаем,

че след време смъртоносни две стрели

убийствено ще ни ранят?...

.........................................................

И двамата ни улучиха...

.........................................................

И душата ти отлетя...

А моята остана ранена...

.........................................................

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...