Попитат ли: Защо живееш? -
"За красотата" ще река.
За тази красота, която
е вътрешна, не само във лика.
За тази красота, която
не вехне и не остарява.
За тази красота, която
за всички времена остава.
За красотата на поезията вечна,
за красотата на планетата природна,
за тази красота сърдечна,
която не оставихме свободна.
За хубостта на музиката нежна,
за чудното изкуство колоритно,
за всичко онова, що ми изглежда
и хубаво, и самобитно.
За танца, красотата на телата,
които музиката декорират...
За операта, киното, театъра,
които в нас емоции провокират.
За чудната архитектура,
издигаща се по света -
изящната, изтънчена структура
на сградите класически в града
За всичко туй живея аз,
за цялата плеяда от изкуства!
Затуй и ще умра, със страст,
докато в мен живеят тези чувства.
19.03.2007
© Маргарита Дянкова Всички права запазени