Защо, животе...
Защо, животе, ме люлееш
и отново блъскаш ме назад.
Очи за радост щом отворя,
болката пристигнала е пак.
Кога се радвам на кокиче
и пролет тръпне за любов.
Внезапно болката връхлита
и към небеса отправям зов.
Защо, животе, ме люлееш,
не се ли вече умори...
Колко сили още трябват
злото да не ме сломи.
Сълзи капят от очите
и отново моля се на Бог.
На децата да помогне,
да не бъде с тях суров.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
