димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
10.02.2009 г., 12:16 ч.  

Защо, животе... 

  Поезия
625 0 5

Защо, животе, ме люлееш
и отново блъскаш ме назад.
Очи за радост щом отворя,
болката пристигнала е пак.

Кога се радвам на кокиче
и пролет тръпне за любов.
Внезапно болката връхлита
и към небеса отправям зов.

Защо, животе, ме люлееш,
не се ли вече умори...
Колко сили още трябват
злото да не ме сломи.

Сълзи капят от очите
и отново моля се на Бог.
На децата да помогне,
да не бъде с тях суров.








 

 

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма как да не чуе такава гореща, майчина молба!
  • Бог чува изречените думи...в молитвите ни...
    натъжи ме...с обич, Лилия.
  • Ранен поздрав,Лили!
  • Ох, Лили, натъжи ме!
    Нека сме доволни и се радваме на това което имаме.
    Бог ще се погрижи за останалото!
    Поздрави!
  • Така е, радостта се редува с болката и май втората има превес...
Предложения
: ??:??