18.09.2008 г., 20:06

Защо ли?

819 0 2

Защо ли днес събудих се сама?

Защо ли къщата е толкова пуста?

Нима не беше сън това,

че снощи ме напусна?

Знам, че нараних те аз жестоко.

С приятеля ти твой аз бях.

За което съжалявам тъй дълбоко

и съм готова да изкупя своя грях.

Не зная ти дали ще ми простиш,

знам, че прошката не заслужавам,

но надявам се да позволиш

любовта ти отново да получавам.

И знай, че ще се боря за това,

със зъби и нокти ако трябва,

моля те, повярвай ми сега,

грешката си няма да повторя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рядко се среща подобна откровеност и осъзнаване на грешката. Да не говорим пък колко трудно се иска прошка. Страхотна изповед!
  • Аз повярвах. Прекрасно произведение!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...