мимикриси (Милена Алексиева)
14 1
9.09.2008 г., 12:27 ч.

Защо повярвах? 

  Поезия
1837 0 4
Вън вали. И вътре в мене също.
Всяка капка е стрела,
забиваща се във сърцето ми.
И плача аз със кървави сълзи,
че загубих те, любими мой.
А слънцето над теб блести,
щастлив си, че си с нея вече.
Защо повярвах на измамните ти думи,
че любил си ме и ще ме любиш вечно?
Но целта ти друга е била:
да се сближиш със нея -
измамната приятелка.
Мразя те! Не те обичам вече!
И въпреки това щастие ти пожелавам.
Дано не ти се случи и на теб
да даряваш обич, а да не получаваш.

© Милена Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болезнен стих ...
  • да даряваш обич, а да не получаваш това наиситна боли
  • Странно.
  • "И въпреки това щастие ти пожелавам." - това е хубаво...

    Иначе, доста гняв се чете в това стихотворение, а не бива... Вероятно не те заслужава...
Предложения
: ??:??