Защо повярвах?
Вън вали. И вътре в мене също.
Всяка капка е стрела,
забиваща се във сърцето ми.
И плача аз със кървави сълзи,
че загубих те, любими мой.
А слънцето над теб блести,
щастлив си, че си с нея вече.
Защо повярвах на измамните ти думи,
че любил си ме и ще ме любиш вечно?
Но целта ти друга е била:
да се сближиш със нея -
измамната приятелка.
Мразя те! Не те обичам вече!
И въпреки това щастие ти пожелавам.
Дано не ти се случи и на теб
да даряваш обич, а да не получаваш.
Всяка капка е стрела,
забиваща се във сърцето ми.
И плача аз със кървави сълзи,
че загубих те, любими мой.
А слънцето над теб блести,
щастлив си, че си с нея вече.
Защо повярвах на измамните ти думи,
че любил си ме и ще ме любиш вечно?
Но целта ти друга е била:
да се сближиш със нея -
измамната приятелка.
Мразя те! Не те обичам вече!
И въпреки това щастие ти пожелавам.
Дано не ти се случи и на теб
да даряваш обич, а да не получаваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Алексиева Всички права запазени
това наиситна боли 
